Времето е пари, а парите заслужават ли си времето?!...

 Онзи ден си четях разни неща в нета, размишлявайки за това как може да постигнеш нещата в живота, които да те удовлетворяват, а в същото време да не ти отнемат изцяло от свободното време или времето, прекарвано с близките, и попаднах на тази бразилска притча в сайта на известния писател Паоло Куельо, която се разказва от уста на уста, от поколение на поколение в тази страна. Авторът й не е известен, а самия Куельо потвърждава и за други версии на притчата в Мексико и като цяло в Латинска Америка.  Разбира се, след това я открих в множество български сайтове, модифицирана като съдържание, но запазваща смисъла си. И все пак, избрах версията, която е най-близка до превода от сайта на Паоло Куельо - все пак той е майстор в пресъздаването на такъв тип истории.

Веднъж бизнесмен стоял на кея в малко бразилско рибарско селище и наблюдавал един рибар, току-що завърнал се от вътрешността на морето, как вади едра риба от очуканата си лодка.

Бизнесменът поздравил човека за успешния улов и го попитал:

- Колко време ти отнема, за да извадиш такава риба?

- Няколко часа, не повече – отговорил рибарят.

- А защо не остана по-дълго в морето, за да хванеш още няколко такива риби? – поинтересувал се мъжът.

- Ами тази риба е напълно достатъчна за днес. С нея ще осигуря всичко,
което е нужно на семейството ми, за да преживеем утрешния ден.

- Но сега е едва обяд. Какво правиш през остатъка от деня? – продължавал да разпитва бизнесменът.

- Аз спя до късно, после излизам с лодката за няколко часа. Като се
прибера обръщам внимание на децата си, после с жена ми си устройваме
сиеста, после отивам на разходка в селото, вечер пием вино и свирим на
китара с приятелите ми. Така минават дните ми. Просто се наслаждавам на
живота... – усмихнато обяснил рибарят.

- Виж, човече, аз съм завършил бизнес мениджмънт в Харвардския университет и разбирам от бизнес. – казал бизнесменът – Ако искаш мога да ти помогна и да те науча как да правиш нещата по друг начин. Ако прекарваш в морето по цял ден, ти ще хващаш много повече риба и за кратко време ще можеш да си купиш много по-голяма и хубава лодка.

- И какво от това? – зачудил се рибарят.

- Как какво? Вместо да продаваш рибата на посредници, ще можеш да я
доставяш директно в рибната фабрика. Така постепенно ще увеличиш
печалбата си и дори един ден ще откриеш собствено предприятие.

- И после?

- После ще можеш да зарежеш това забутано село, да се преместиш в града и да имаш собствен офис, от който да управляваш своя бизнес.

- А колко време ще отнеме всичко това? – попитал рибарят.

- Около 15-20 години. – отговорил мъжът.

- И после какво?

- После идва най-приятното... – разсмял се бизнесменът – Можеш да
продадеш своя бизнес за няколко милиона и да станеш много богат.

- И какво като стана богат?

- Ами ще можеш да спреш да работиш, да се преместиш в малко крайбрежно село, да спиш до обяд, да ловиш риба по малко, за удоволствие, да се занимаваш с децата си, да си устройваш сиеста, да се разхождаш в селото и вечер да пиеш вино и да свириш на китара с приятелите си. С една дума, спокойно да се наслаждаваш на живота.

- Не те разбирам. – казал рибарят – нали и сега правя точно това...

...надявах се да намеря директен отговор на моите размисли от оня ден, но отново потънах в размисли след като прочетох този текст. Можем ли наистина сами за себе си да определим колко време да прекараме в печелене на пари? А времето дали ще е достатъчно? А парите? А дали ще са оправдани и двете?...

Добави блога към любимите отметки на браузера ти, сподели статията с приятел :)